Ученици от първи до единадесети клас участваха в областния конкурс „Моята приказка за доброто”. Конкурсът е организиран от Ресурсен център – Силистра по повод пет годишнината от създаването му. За доброто писаха ученици от 1 до 12 клас от цялата област. Оценяването на работите им беше от представители на РИО – Силистра на 2.12.2011 год. Класираните есета, приказки и стихотворения бяха отличени и авторите им получиха предметни награди.
Резултати за нашите ученици:
За стихотворение:
Възрастова група І –ІV клас
Специална награда – Никола Мораров – ІІ клас
Възрастова група V – VІІІ клас
І място
Теодора Атанасова - V клас
ІІ място
Симона Йорданова – VІ клас
ІІІ място
Илина Колева – VІ клас
Възрастова група ІХ – ХІІ клас
І място
Пламена Андреева - ХІб клас
Габриела Маринова – ХІа клас
ІІ място
Кирилка Томова – Х клас
Теменужка Савова – ХІа клас
ІІІ място
Луиза Ганева – ХІб клас
За есе
ІІ място
Милена Пеева – Хб клас
Стихотворението на Габриела Маринова
Надежда
Небето мрачно. Земята пуста.
То плаче, разкъсват го светкавици.
Тя стене и бури във нея се вихрят!
Между тях человечеството.
Човешки злини
нa всеки път и кръстопът.
За добро... и дума да стане не може!
А някой си старец,
казват, загубил бил разум,
у него човешката лудост живее,
а той все пее ли пее…
Пеел за някаква бяла лястовица.
Бяла лястовица?- си казвали всички.
Що за лудост и
безсмислица голяма?
В гледан в телеграфната жица,
старецът търсел свойта надежда
а там- накацали лястовици- все черни!
Казват, че чакал лястовицата бяла!
Едно дете, сираче малко,
с дрипави дрешки спряло до него.
Просело то петаче, за хляб,
че мила му майчица болна лежи!
Старецът, стреснат,
поглед отвърнал от жицата черна!
Погледнал детето,
а после нагоре към небето,
думи проронил… „Боже, що за неволи?
Хванал той ръчичката малка,
стигнал дома си,
дал храна и пуснал детето,
а на уста му пак песен подела:
“Бяла лястовице, що не си във всички човешки души”!